Увеличаването на случаите, при които единият родител отвежда или задържа детето в чужда държава, не се дължи единствено на нарастващия брой бракове между български граждани и чужденци. Много често и двамата родители са българи, но след раздяла или развод единият от тях заминава или остава да живее в друга държава и желае детето да живее при него, въпреки че родителските права са предоставени на другия родител.

Нерядко детето първоначално е изведено в чужбина напълно законно – със съгласието на другия родител. Обикновено това става чрез пълномощно или декларация за съгласие за пътуване в чужбина само с единия родител, като винаги се посочва определен период от време. Възможно е и да има съдебно решение, с което се дава заместващо съгласие за пътуването. Когато срокът по декларацията, пълномощното или съдебното решение изтече и детето не бъде върнато, налице е незаконно задържане на детето.

За да се защитят децата от вредите, които незаконното им прехвърляне или задържане може да им причини, както и да се защити родителят, който е лишен от възможността да вижда детето си съобразно режима, определен от съда след раздялата или развода, се прилага Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца. Тя урежда процедури, които целят бързото връщане на децата в държавата на тяхното обичайно местопребиваване. Всяка държава, страна по Конвенцията, определя централен орган, който оказва съдействие на родителите, станали жертва на отвличане от другия родител. В България този централен орган е Министерството на правосъдието.

Каква е процедурата за връщане на отвлечено от родител дете?

Най-често родителите прибягват до отвличане с надеждата, че съдът в тяхната собствена държава ще им предостави упражняването на родителските права. За да се предотврати подобно „изпреварващо“ действие, Конвенцията предвижда, че компетентен да се произнесе по спора е съдът в държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди отвличането. За „обичайно пребиваване“ се приема държавата и мястото, където детето е живяло трайно през последната година.

Процедурата за връщане започва с подаване на молба до съответния централен орган. Ако към момента преди отвеждането детето е имало обичайно местопребиваване в България, молбата се подава до Министерството на правосъдието.

Право да подадат молба имат не само родителят, от когото детето е отведено против волята му. Такава молба могат да подадат и други близки на детето, както и компетентни институции.

Молбата трябва да съдържа:
информация относно самоличността на молителя, на детето и на лицето, за което се твърди, че е прехвърлило или задържа детето;
по възможност – датата на раждане на детето;
основанията, на които се основава искането за връщане на детето;
всички налични данни за предполагаемото местонахождение на детето и за самоличността на лицето, при което се смята, че се намира.

Към молбата могат да бъдат приложени:
заверено копие от всяко съдебно решение или споразумение, свързани със случая (напр. решение за развод, за упражняване на родителски права и др.);
удостоверение или заверена декларация, издадени от централния орган или от друг компетентен орган на държавата по обичайното местопребиваване на детето, или от друго компетентно лице относно действащото в тази държава законодателство;
други документи, които имат отношение към случая.

Ако Министерството на правосъдието установи, че детето се намира в друга държава – страна по Хагската конвенция, то незабавно изпраща молбата директно до централния орган на тази държава и уведомява молителя. Централният орган предприема или подпомага предприемането на всички необходими действия за доброволно връщане на детето. Тези органи са длъжни да действат без забавяне и да приключат процедурата в срок до 6 месеца от получаване на молбата.

Когато не се стигне до доброволно връщане, спорът се решава от определен административен орган или от съда. В България компетентен да разглежда такива дела е Софийският градски съд.

Кога се счита, че детето е прехвърлено или задържано незаконно?

Родителят или близките, подали молбата, трябва да докажат, че детето е отведено или задържано от другия родител без правно основание.

Незаконно прехвърляне или задържане е налице:
когато е извършено в нарушение на правото на упражняване на родителски права, предоставено съвместно или поотделно на лице, институция или друг орган съгласно законите на държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди прехвърлянето или задържането;
когато към момента на прехвърлянето или задържането правото на упражняване на родителските права реално е било упражнявано – съвместно или поотделно – или би било упражнявано по този начин, ако прехвърлянето или задържането не се беше случило.

Необходимо е упражняването на родителските права да е било уредено с предходен съдебен акт или фактически да е било осъществявано до извеждането на детето от страната.

В какъв срок от извеждането или задържането на детето може да се поиска връщането му?

Когато към датата на подаване на молбата пред съдебния или административния орган на държавата, в която се намира детето, е изминал период по-кратък от една година, считано от датата на незаконното прехвърляне или задържане, този орган разпорежда незабавното връщане на детето. В подобни случаи възможността му за преценка е силно ограничена.

Може ли да бъде отхвърлено искането за връщане на детето?

Възможно е съдебният или административният орган на държавата, в която детето се намира, да откаже да уважи молбата. Това може да се случи, когато:

се установи, че е изминала повече от една година от незаконното прехвърляне или задържане и детето вече се е адаптирало към новата среда;
родителят, на когото е възложена грижата за детето, не е упражнявал ефективно родителските права към момента на прехвърлянето или задържането или е дал изрично съгласие, или впоследствие е приел случилото се;
има сериозна опасност връщането да изложи детето на риск от психическо или физическо увреждане или по друг начин да го постави в неблагоприятна, застрашаваща го ситуация.

Наличието на тези основания се преценява от органа на държавата, където се намира детето. Той събира необходимите доказателства, включително като изисква социален доклад. Решението трябва да бъде постановено в срок от един месец от постъпването на молбата.

В рамките на това производство не се разглежда по същество въпросът на кого да бъдат предоставени родителските права, а само дали детето следва да бъде върнато. Поради това не е релевантно да се доказват по-добри битови условия, по-високи доходи на единия родител или други факти, които имат значение при определяне кой да упражнява родителските права.

Постановеното решение подлежи на обжалване. Когато молбата е разгледана от Софийския градски съд, решението му се обжалва пред Софийския апелативен съд, който се произнася в едномесечен срок от постъпването на жалбата.

По делата, свързани с отвличане на дете в чужбина, се е формирала устойчива съдебна практика, която взема предвид спецификата на всеки отделен случай. Въпреки активната роля на Министерството на правосъдието в тези процедури, силно препоръчително е молителят да бъде представляван от собствен адвокат по делото.

Ако се нуждаете от правна консултация или защита при отвличане на дете в чужбина, свържете се с нас на тел.: 0887 550 706 или по e-mail: office@fblaw.pro