Пандемията от COVID-19 създаде множество предизвикателства за бизнеса в България и чужбина, като доведе до невъзможност за изпълнение на сключени договори заради наложените от държавните власти ограничителни мерки. Въпреки това, не всяка ситуация позволява позоваване на форсмажорно обстоятелство с цел освобождаване от отговорност за неизпълнение.

На 13 март 2020 г. Народното събрание на Република България прие решение за обявяване на извънредно положение, а последвалите ограничения за бизнеса и гражданите се установиха с редица заповеди на министъра на здравеопазването и други органи. Това създаде уникална правна и фактическа обстановка, водеща до редица правни въпроси, които ще определят бъдещата съдебна практика. Важна роля тук играят форсмажорните клаузи в договорите, а за договори с международен елемент – приложимото право. Ако договорът съдържа форсмажорна клауза, тя ще определи дали и как ще се прилага освобождаването от отговорност.

Същност на форсмажорното обстоятелство

Форсмажор (от френски: force majeure) е събитие, което е непредвидимо, непреодолимо и с извънреден характер. Според българското право за определяне на форсмажорно обстоятелство трябва да бъдат изпълнени следните условия:

1. Непредвидимост на събитието;
2. Извънреден характер на обстоятелствата;
3. Причинна връзка между събитието и невъзможността за изпълнение.

Обявеното извънредно положение заради пандемията от COVID-19 отговаря на тези условия. Дори и в отсъствието на изрична клауза за форсмажор, страните могат да се позоват на чл. 306 от Търговския закон (ТЗ), според който длъжникът не носи отговорност за неизпълнение, когато то е причинено от непреодолима сила. Тази разпоредба обаче важи само ако българското право е приложимо към договора.

Приложение на чл. 306 от Търговския закон

За да се ползва чл. 306 от ТЗ като основание за неизпълнение, е необходимо:

1. Длъжникът да не е бил в забава към момента на възникване на форсмажорното обстоятелство.
2. Непреодолимата сила да е възникнала след сключването на договора.

Например, ако договорът е сключен на 14 март 2020 г., страната няма да може да се позове на извънредното положение като форсмажор за неизпълнение. Освен това, ако задължението вече е било неизпълнено, не може да се търси освобождаване на това основание. В този случай може да се позовава на стопанска непоносимост (чл. 307 от ТЗ), която позволява изменение или прекратяване на договора при липса на съгласие на страните и при икономически условия, създаващи несправедливост.

Уведомяване при форсмажорно обстоятелство

Когато длъжникът е възпрепятстван от форсмажорно обстоятелство, той трябва своевременно да уведоми писмено другата страна относно характера на събитието и възможните му последици върху изпълнението на договора. Ако липсва такова уведомление, длъжникът е задължен да обезщети вредите, произтичащи от това.

Уведомлението обаче само по себе си не освобождава автоматично от отговорност – за да е валидно, трябва да са налице всички изисквания на чл. 306 от ТЗ.

Временнo спиране на задълженията при форсмажор

Според Търговския закон, докато трае форсмажорната ситуация, задълженията по договора се замразяват. Ако събитието продължи дълго, кредиторът, както и длъжникът, може да прекрати договора, когато вече няма интерес от неговото изпълнение.

Доказателства и съдебна практика

Съдебната практика изисква длъжникът да докаже, че е положил всички възможни усилия за изпълнение на задължението, но събитието е било непреодолимо. Доказването на причинно-следствена връзка между форсмажора и невъзможността за изпълнение е ключово. Съдът има правото да реши дали дадено събитие може да бъде прието като форсмажорно, като се анализира и поведението на длъжника след настъпването на събитието.

Специални договорености и предоговаряне

Ако в договора вече е направено изменение на условията поради непреодолимо събитие, страната не може да се позовава отново на същото събитие за освобождаване от отговорност. Поради тази причина е важно да се прецени дали е по-добре да се постигне предоговаряне или да се спре временно изпълнението.

Приложение на гражданското право

В гражданското право съществува обща разпоредба – чл. 81 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), която гласи, че длъжникът не носи отговорност, ако невъзможността за изпълнение се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Обстоятелството, че длъжникът няма достатъчно парични средства, не представлява форсмажор и не го освобождава от отговорност (чл. 81, ал. 2 от ЗЗД).

Сертификат за форсмажор от Българската търговско-промишлена палата (БТПП)

При наличие на форсмажор, българските търговци могат да получат сертификат от БТПП, който доказва невъзможността за изпълнение на договорни задължения поради непредвидени и непреодолими обстоятелства. Този сертификат се издава въз основа на молба и може да бъде на български, английски, френски, немски, руски или друг език.

Сертификатите за форсмажор от БТПП са международно признати и се приемат като доказателство от арбитражни институции. Те са валидни както за вътрешнотърговски, така и за международни договори. В контекста на извънредното положение, наложено от COVID-19, такъв документ може да служи като официално удостоверение за форсмажор, което е полезно за българските фирми при взаимоотношения с чуждестранни партньори. 

В случай, че се нуждаете от консултация във връзка с неизпълнение на договор или от съдействие за издаване на сертификат за форсмажор, свържете се с нас на тел.: 0887550706 или по e-mail: philipiliev@mail.bg