0887550706 office@fblaw.pro

Договор за оперативен лизинг

Заличаване на ЕТ

Автор: Адвокат Филип Филипов

Адвокат Филип Филипов е управляващ партньор в Адвокатска кантора Филипов и Белева. Високо квалифициран юрист с над 10 години опит в търговското, гражданското и вещното право. Адвокат Филипов предоставя стратегически правни решения и консултации на корпоративни и частни клиенти, специализирайки в сделки с недвижими имоти, договорно право и търговски спорове.

Договор за оперативен лизинг

При договора за оперативен лизинг лизингодателят предоставя определена вещ за временно ползване на лизингополучателя, а последният се задължава да заплаща възнаграждение под формата на лизингови вноски. Оперативният лизинг – известен още като експлоатационен, обикновен или същински – има много общи черти с договора за наем, но притежава и съществени особености, които го правят предпочитан инструмент в бизнеса.

На практика договорът за оперативен лизинг обикновено се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите. По закон това не е задължително условие за неговата валидност, но лизингодателите масово го изискват. Нотариалната заверка им дава възможност по-лесно да получат заповед за изпълнение от съда при неизпълнение от страна на лизингополучателя и при прекратяване на договора, а при лизинг на недвижим имот – и да впишат договора в имотния регистър. Освен това, когато страните по договора са търговски дружества, лизингодателят обичайно има интерес да впише договора и в Централния регистър на особените залози.

ПРЕДМЕТ НА ДОГОВОРА

Най-често чрез договор за оперативен лизинг се предоставят за ползване леки и товарни автомобили, подемна и селскостопанска техника, машини и производствено оборудване, офис техника, както и софтуер. През последните години този вид договор все по-често се използва и за недвижими имоти – например производствени халета, административни и офисни помещения, складови площи и др.

За разлика от финансовия лизинг, при оперативния лизинг лизингодателят е собственик на вещта към момента на сключване на договора.

След подписването на договора няма пречка страните по взаимно съгласие да изменят отношенията си така, че оперативният лизинг да бъде превърнат във финансов лизинг.

СРОК НА ДОГОВОРА

Срокът на договора за оперативен лизинг обикновено е по-кратък от очаквания период на икономическа експлоатация на лизинговото имущество.

В практиката най-разпространени са договори със срок между 3 и 5 години. При лизинг на недвижими имоти често се договарят и значително по-дълги срокове – до около 10 години.

И лизингодателят, и лизингополучателят имат възможност да прекратят договора едностранно по всяко време. За да ограничат тази свобода, страните обичайно включват клауза, с която определят период, през който никоя от тях не може да развали договора едностранно без основание. Тази уговорка обаче не отнема правото на изправната страна да прекрати договора при виновно неизпълнение на задълженията от другата страна.

ЛИЗИНГОВИ ВНОСКИ

За ползването на вещта лизингополучателят дължи месечни лизингови вноски, които по своя характер са близки до наемните плащания.

По правило размерът на вноските се определя фиксирано за целия срок на договора. Възможно е обаче да бъде договорена и периодична индексация – например ежегодно актуализиране на вноските по начин, сходен с този при договорите за наем.

ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ

Лизингодателят поема функции, сходни с тези на наемодател – той е длъжен да предаде вещта за ползване в уговорения вид и да осигури спокойно и необезпокоявано ползване за целия срок на договора.

Лизингополучателят има задълженията на наемател. Той трябва да заплаща редовно лизинговите вноски, да поема всички разходи по ползването и поддържането на вещта, включително разноските за текущи ремонти, и след изтичане на договора да върне вещта.

Страните могат изрично да уговорят и допълнителни разходи, които да бъдат за сметка на лизингополучателя. Обичайна практика е в договора да се включат клаузи, според които той поема и разходите за застраховане на вещта, както и разходите по учредяване на обезпечения в полза на лизингодателя. Възможно е да се договори и основните ремонти да са за сметка на лизингополучателя.

Може да бъде предвидено и право на лизингополучателя да предоставя вещта за ползване на трети лица – т.нар. сублизинг или пренаемане. Такъв сублизинг е допустим единствено с изричното съгласие на лизингодателя, в противен случай договорът за сублизинг е нищожен. В съдебната практика се приема, че ако лизингодателят даде съгласието си на по-късен етап, тази първоначална нищожност се преодолява и договорът за сублизинг става действителен.

Съществен момент в договора е и уговорката кой носи риска от случайното погиване или повреждане на вещта, включително при кражба. По общото правило рискът е за лизингодателя. Съдилищата обаче приемат, че страните могат да уговорят рискът да се носи от лизингополучателя. Подобна уговорка доближава оперативния лизинг до финансовия и може да повлияе върху третирането на сделката за целите на ДДС. Класическият оперативен лизинг поначало се разглежда като доставка на услуга. Той може да бъде третиран като доставка на стока, тоест приравнен на придобиване на дълготраен материален актив, ако са договорени клаузи, с които на практика се прехвърлят всички рискове и изгоди от собствеността върху вещта, ако сборът от лизинговите вноски е практически равен на пазарната стойност на вещта и ако, макар в договора да няма изрична опция за придобиване, впоследствие страните се споразумеят за прехвърляне на собствеността.

КЛАУЗА ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ЛИЗИНГОВАТА ВЕЩ

При класическия модел на оперативен лизинг на лизингополучателя се предоставя единствено право на ползване на вещта, без да се предвижда възможност за прехвърляне на собствеността. Лизинговите вноски, платени за срока на договора, не покриват изцяло стойността на вещта, а лизингодателят разчита на остатъчната й стойност, тъй като след това може да я продаде или да я отдаде отново на друг лизингополучател.

Въпреки това страните могат да включат клауза, според която лизингополучателят има право да придобие лизинговата вещ – било по време на действие на договора, било след изтичането на срока му. В тези случаи продажната цена обикновено се определя в размер на остатъчната стойност на вещта.

Самото прехвърляне на собствеността не може да настъпи автоматично по силата на договора за лизинг. Необходимо е между страните да бъде сключен отделен договор за покупко-продажба. Практиката показва, че разходите по тази сделка обикновено се поемат от лизингополучателя.

Ако се нуждаете от правна консултация и съдействие във връзка с договори за оперативен или финансов лизинг, свържете се с нас на телефон: 0887550706 или по e-mail: office@fblaw.pro

Също може да ви е полезно…

0 коментара

Подайте коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *