Прекратяването на трудовите договори по взаимно съгласие обхваща всички видове договори, без значение дали са със срочен или безсрочен характер. Работодателите често предпочитат да използват чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда като основание за прекратяване, поради по-ниските разходи и опростената процедура. Този начин не изисква изложение на мотиви, не налага спазване на защитата по чл. 333 от Кодекса на труда и не предвижда задължителен подбор. Въпреки че има чести злоупотреби с това основание, трудно е служителите да оспорят прекратяването пред съда.

Внимание към документите при прекратяване

Важно е служителите да проверяват основанието за прекратяване, посочено в предоставените им документи. Често работодателите нееднозначно съобщават за „съкращение“, докато всъщност прекратяването е по взаимно съгласие. Тази разлика е от значение за бъдещите права и компенсации на служителя.

Процедура за прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие

Макар в повечето случаи инициатор на прекратяването по взаимно съгласие да е работодателят, това може да бъде направено и по инициатива на служителя. Причини за прекратяване не са необходими, а страната, която иска това, трябва да отправи писмено предложение към другата страна, посочвайки желаната дата на прекратяване. В рамките на 7 дни след получаването на предложението другата страна трябва писмено да отговори. Ако не бъде изразено съгласие в този срок, предложението се счита за отказано.

Споразумение и уведомяване

Когато предложението за прекратяване е от служителя, работодателят често отбелязва съгласие чрез резолюция „ДА“ върху молбата или издава заповед за прекратяване. Важно е обаче служителят да бъде официално уведомен за съгласието в рамките на 7-дневния срок, защото неспазването му води до липса на взаимно съгласие и евентуално незаконно прекратяване. Подписването на заповедта само удостоверява получаването ѝ и не означава, че служителят е съгласен.

Подписване на споразумение

За прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие се препоръчва сключване на писмено споразумение, особено в случаи, когато служителят трябва да завърши задачи или да въведе нов служител. Споразумението дава допълнителна сигурност и яснота за двете страни.

Обезщетения при прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие

Служителите, чиито трудови договори са прекратени по взаимно съгласие, имат право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск съгласно чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда. Ако договорът бъде прекратен след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, служителят има право на две брутни заплати като обезщетение. При над 10 години стаж при същия работодател през последните 20 години, обезщетението е шест брутни заплати.

Работодателят трябва да изплати обезщетението до края на месеца, следващ този на прекратяване, а след този срок – със законната лихва.

Обезщетение за безработица

При прекратяване на трудов договор по чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда служителите имат право на минимално обезщетение за безработица за срок от 4 месеца, ако са били осигурявани за безработица поне 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяването. Минималната дневна сума на обезщетението е 12 лева. Този период се зачита за осигурителен стаж, като здравните осигуровки са за сметка на държавата, което гарантира запазването на здравните права.

В случай, че се нуждаете от правна консултация или съдействие във връзка с прекратяване на трудови договори, свържете се с нас на телефон 0887550706 или на e-mail: philipiliev@mail.bg