Процесът на несъстоятелност цели справедливото удовлетворяване на кредиторите на едно търговско дружество, както и предоставяне на възможност за оздравяване на предприятието на длъжника. Дори и в случаите, когато едно търговско дружество е в ликвидация, може да се открие производство по несъстоятелност, ако бъде установено, че дружеството не може да посреща своите задължения.

Основания за стартиране на производство по несъстоятелност

Съгласно действащото законодателство, по-конкретно Търговския закон, производството по несъстоятелност може да бъде открито на базата на две основни основания: неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост.

Неплатежоспособност

Неплатежоспособността на едно дружество възниква тогава, когато то не е в състояние да погаси свое изискуемо задължение. Тези задължения могат да произтичат от:

• Търговска сделка, включително въпроси, свързани с валидността, изпълнението, прекратяването или унищожаването на тази сделка.
• Задължение към държавата или общините, което е пряко свързано с дейността на търговеца.
• Частно държавно вземане.
• Неизплатени трудови възнаграждения на минимум една трета от работниците или служителите, ако тези задължения не са изплатени повече от два месеца.

При наличие на тези условия и ако дружеството не е декларирало своите годишни финансови отчети за последните три години в Търговския регистър, законът допуска презумпция, че това дружество е неплатежоспособно. Ето защо е важно търговците стриктно да публикуват своите финансови отчети, за да избегнат подобни последствия.

Също така, законът приема за индикация за неплатежоспособност ситуацията, в която едно дружество е спряло да извършва плащанията си или е избрало да изплаща само определени кредитори. Това означава, че плащанията трябва да се извършват систематично и на всички кредитори, за да се избегнат допълнителни рискове.

Друга ситуация, в която може да бъде установена неплатежоспособност, е когато срещу дружеството е било образувано изпълнително производство и в рамките на шест месеца след получаването на поканата за доброволно изпълнение, задълженията са останали непогасени. Независимо от размера на задължението, ако то е с настъпил падеж, то е основание за откриване на производството по несъстоятелност.

Свръхзадлъжнялост

Свръхзадлъжнялостта е другото основание за стартиране на производство по несъстоятелност и се отнася само до капиталовите дружества, като ООД, АД и КДА. При свръхзадлъжнялост активите на дружеството не са достатъчни за покриване на неговите задължения. За разлика от други форми на търговци, при капиталовите дружества отговорността на съдружниците е ограничена до дружествените дялове и те не отговарят с лично имущество.

За да се установи свръхзадлъжнялост, трябва да се извърши оценка на имуществото на дружеството, включително банковите сметки, движимите и недвижимите активи и вземанията. Ако стойността на активите е по-ниска от задълженията, това означава, че дружеството е свръхзадлъжняло и подлежи на производство по несъстоятелност.

Процедура за откриване на производство по несъстоятелност

Най-често производството по несъстоятелност се стартира по молба на самото дружество-длъжник или от негов кредитор. В определени случаи, Националната агенция за приходите също може да инициира подобно производство, когато има непогасени задължения към държавата или общините, произтичащи от търговската дейност на дружеството.

Друг орган, който може да подаде искане за производство по несъстоятелност, е Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, ако дружеството има неизплатени трудови възнаграждения за повече от два месеца на поне една трета от своите служители.

Искането за откриване на производство по несъстоятелност се подава в окръжния съд, по местонахождението на дружеството. Ако това искане е подадено от самото дружество-длъжник, то следва да бъде публикувано в Търговския регистър.

Законът изисква от дружествата-длъжници да подадат молба за несъстоятелност в рамките на 30 дни от настъпването на неплатежоспособността или свръхзадлъжнялостта. Ако този срок не бъде спазен, отговорните лица могат да носят солидарна отговорност за вредите, настъпили вследствие на забавянето. Освен това, ако управителите на дружеството не обявят несъстоятелността навреме, това може да доведе до наказателна отговорност по чл. 227б от Наказателния кодекс.

Когато молбата за откриване на производство е подадена от кредитор, съдът трябва да я разгледа в закрито заседание в рамките на 14 дни, като призове длъжника и подалия молбата кредитор.

Производство по несъстоятелност – мерки и действия

След като съдът установи, че са налице основания за откриване на производство по несъстоятелност, той обявява неплатежоспособността или свръхзадлъжнялостта и открива производството. Съдът назначава временен синдик, допуска обезпечителни мерки като запори и възбрани и насрочва първо събрание на кредиторите в рамките на месец.

В случай че имуществото на дружеството не покрива началните разноски, съдът може да изиска авансово плащане на тези разноски от кредиторите, които са подали молба за несъстоятелност. Ако това не се случи, съдът може да обяви прекратяване на дейността на дружеството и да прекрати производството, като даде срок от една година за изплащане на началните разноски. Ако в този срок разноските не бъдат платени, дружеството се заличава.

Оздравяване на дружеството

В рамките на един месец от одобряването на списъка с приетите вземания, длъжникът или кредиторите могат да предложат оздравителен план. Целта на оздравителния план е дружеството да възстанови своята дейност и да изплаща задълженията си. Планът може да включва мерки като отсрочване или разсрочване на дългове, частично опрощаване или дори реорганизация на дружеството.

При представянето на оздравителен план, той трябва да бъде обсъден и приет на събрание на кредиторите, като съдът утвърждава плана с мнозинство от кредиторите.

Осребряване на имуществото

При обявяване на несъстоятелността съдът постановява възбрани и запори върху имуществото на длъжника, прекратява правомощията на неговите органи и започва процес по осребряване на имуществото. След продажбата на активите, средствата се разпределят между кредиторите съобразно реда, предвиден в закона.

Средствата се разпределят по ред, като се започва с тези, които имат обезпечения като залози и ипотеки, следвани от други кредитори, включително работници, данъчни задължения и накрая необезпечените вземания.

В случай, че се нуждаете от консултация и съдействие във връзка с производство по несъстоятелност, свържете се с нас на тел.: 0887550706 или по e-mail: philipiliev@mail.bg