Със значителни промени в Семейния кодекс, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 103 от 4 декември 2020 г., се промениха условията и сроковете, в които може да се оспори бащинството или да се предяви иск от биологичния баща за установяване на бащинство. Тези изменения са резултат от решения на Европейския съд по правата на човека по дела срещу България.

Кой има право да оспори бащинството и в какви срокове?

Майката

Произходът на детето от майката е безспорен, тъй като тя го е родила. Въпреки това, майката може да оспори, че нейният съпруг е баща на детето, като докаже, че зачеването не е било възможно от него. Този иск може да бъде подаден до съда в срок до една година от раждането на детето.

Съпругът или бившият съпруг

Според Семейния кодекс съпругът на майката се счита за баща на дете, родено по време на брака или до 300 дни след неговото прекратяване, което е известно като „презумпция за бащинство“. Ако съпругът има основания да смята, че не е баща на детето, той може да оспори бащинството, доказвайки невъзможността за зачеване. Искът трябва да бъде подаден в окръжния съд до една година от момента, когато съпругът е научил за раждането.

В случаите, когато съпругът е научил за раждането на детето по-късно, по причини извън негов контрол, той може да подаде иск за оспорване на бащинството в срок от една година след узнаването на обстоятелства, опровергаващи бащинството. Този срок, обаче, не може да надхвърли навършването на пълнолетие на детето. Това изменение е въведено вследствие на решението на Европейския съд по правата на човека по делото „Докторов срещу България“.

Също така, важно е да се отбележи, че съпругът, който е дал писмено съгласие за асистирана репродукция, няма право да оспорва бащинството си след раждането на детето.

Съпругът от последващ брак

Ако детето се роди преди изтичането на 300 дни от прекратяването на предишния брак на майката, но след встъпване в нов брак, за негов баща се счита новият съпруг. Той също може да подаде иск за оспорване на бащинството, ако докаже, че не може да бъде биологичният баща, като подаде иск в рамките на една година от узнаване на раждането.

Ако съдът уважи иска и установи, че новият съпруг не е баща, за баща на детето се счита бившият съпруг, при условие че детето е родено преди да изтекат 300 дни от прекратяването на предишния брак. Бившият съпруг и майката имат право да предявят иск за оспорване на бащинството в срок до една година от узнаване на съдебното решение, но не по-късно от три години от влизането му в сила.

Детето

Новите изменения предоставят на детето право да оспори бащинството от навършване на 14-годишна възраст, но не по-късно от една година след достигане на пълнолетие. Това право, предоставено с промени в Семейния кодекс, досега не съществуваше, тъй като детето не можеше да предяви такъв иск преди навършване на 18 години.

Когато искът за оспорване на бащинство се подава от името на детето, това може да бъде направено от адвокат, назначен от майката или от Отдела за закрила на детето, ако такъв иск е в интерес на детето.

Биологичният баща

Съгласно новите промени, за първи път е въведена възможност биологичният баща да оспори бащинството на лицето, вписано в акта за раждане като баща на детето. По този начин съдът признава правото на биологичния баща да оспори записаното бащинство, а не да отхвърля исковете му като недопустими, каквато беше практиката преди тези изменения, в резултат на решението на Европейския съд по правата на човека по делото „Л.Д. и П.K. срещу България“.

Биологичният баща може да предяви иск в рамките на една година от узнаването на раждането на детето. Този иск трябва да бъде съединен с иск за установяване на произхода на детето, като съдът взема под внимание интереса на детето при вземане на решението.

Съдебна процедура по оспорване на бащинство

Исковата молба за оспорване на бащинство се подава в окръжния съд. Държавната такса е в размер на 80 лева. В случай че заедно с иска за оспорване на бащинството бъде подаден и иск за установяване на произход, се заплаща допълнителна такса за него.

При оспорване на бащинството следните лица задължително участват в делото:

• майката,
• детето,
• съпругът или бившият съпруг,
• лицето, което претендира, че е биологичен баща.

Съдът назначава особен представител (адвокат) на детето, за да защитава неговия интерес, тъй като останалите страни по делото са негови родители. Възнаграждението на особения представител се определя от съда и се заплаща от ищеца, който е подал иска.

Допълнителни разходи по делото са свързани с назначаването на медицински експертизи. Най-често съдът изисква кръвно-групова експертиза, а в определени случаи може да назначи и андрологична експертиза за проверка на оплодителната способност на лицето, записано като баща. В случаи на спор за бащинство, може да се изисква и ДНК анализ за точно установяване на бащата на детето.

Нашият екип има дългогодишен опит в съдебните дела за оспорване на бащинство и за установяване на произход на детето. Ако имате нужда от консултация или представителство от адвокат в такова съдебно производство,свържете се с нас по e-mail: philipiliev@mail.bg или на телефон 0887550706