С измененията в Семейния кодекс, обнародвани в Държавен вестник, бр. 115 от 30 декември 2025 г., бяха въведени съществени промени относно упражняването на родителските права след развод или раздяла. Законът е приет от Народното събрание на 18 декември 2025 г., а новата уредба вече дава по-широка възможност за съвместно участие на двамата родители в отглеждането и възпитанието на детето, когато това отговаря на неговия най-добър интерес.

До тези промени българската съдебна практика по правило не допускаше съдът да постанови съвместно упражняване на родителските права, ако между родителите липсва споразумение. С новата законова уредба този подход вече е променен.

ВАЖНО!!! Съгласно новия чл. 59 от Семейния кодекс, когато родителите успеят да постигнат съгласие, те могат да се споразумеят не само по въпросите за местоживеенето на детето, личните отношения и издръжката, но и за съвместно упражняване на родителските права и задължения. В този случай те трябва да уговорят и конкретните мерки за разпределяне на правата и задълженията помежду си. Законът изрично предвижда, че такова споразумение може да бъде постигнато и със съдействието на медиатор.

Това означава, че ако родителите са в състояние да водят конструктивен диалог и да поставят интереса на детето над конфликта помежду си, законът вече им дава изрична възможност сами да уредят начина, по който ще упражняват съвместно родителските права след раздялата. Такова решение не се свежда единствено до общо изявление, че правата ще се упражняват съвместно. Необходимо е да бъдат договорени и конкретните правила, по които ще се осъществява това на практика.

Какво се променя, когато няма споразумение между родителите

Една от най-съществените новости е, че съдът вече може да постанови съвместно упражняване на родителските права и задължения и без споразумение между родителите, ако и двамата са заявили желание за това и ако съдът прецени, че това решение е в най-добрия интерес на детето. В тези случаи съдът следва да определи и конкретните мерки, по които всеки от родителите ще участва в упражняването на правата и задълженията.

Тази промяна е особено важна, защото досега липсата на съгласие между родителите на практика изключваше възможността съдът да постанови споделено родителство. След измененията вече не е достатъчно само да се установи, че между родителите има спор. Съдът следва да прецени всички релевантни обстоятелства и ако стигне до извод, че съвместното упражняване на родителските права ще защитава по-добре интереса на детето, той може да постанови именно такъв режим.

Кой е водещият критерий според закона

И след промените водещият критерий остава най-добрият интерес на детето. Това означава, че съдът не е длъжен автоматично да постановява съвместно упражняване на родителските права само защото един от родителите го иска, нито защото и двамата формално са заявили такова желание. Решението трябва да бъде съобразено с конкретната житейска ситуация на детето и с това дали подобен режим би осигурил стабилна, сигурна и предвидима среда за неговото отглеждане и възпитание.

Съдът продължава да преценява всички относими обстоятелства по делото, включително досегашните грижи за детето, личната привързаност между детето и всеки от родителите, възрастта на детето, средата, в която то живее, както и възможността родителите реално да съдействат за изпълнение на постановения режим.

Какво означава съвместното упражняване на родителските права на практика

Съвместното упражняване на родителските права не означава механично или задължително „делене“ на детето поравно между родителите. Новата уредба не въвежда автоматичен модел „50 на 50“, а допуска различни решения според конкретния случай. Именно затова законът говори за договаряне или определяне на конкретни мерки, а не за един-единствен задължителен модел.

На практика това означава, че следва да бъде уредено как ще се вземат решенията относно детето, как ще бъде организирано ежедневието му, при кого ще пребивава, как ще се осъществява контактът с другия родител, как ще се решават въпросите за образованието, здравето, извънкласните дейности, пътуванията и останалите важни обстоятелства от живота на детето. Именно тук е значението на добре изготвеното споразумение или на внимателно формулираните съдебни мерки.

Промени и в режима на личните отношения

С последните изменения законът дава по-пълна уредба и на личните отношения между детето и родителя, при когото то не пребивава основно. Вече изрично се приема, че режимът на лични отношения може да включва не само срещи и вземане на детето, но и време през празници, ваканции и лични поводи, както и неприсъствен контакт по телефон, чрез електронни съобщения или по друг подходящ начин.

Това е важно, защото поддържането на пълноценна връзка с двамата родители не се изчерпва само с формално определени дни за виждане. Законът вече по-ясно отчита, че отношенията между родител и дете могат и трябва да се поддържат по различни начини, включително в ежедневната комуникация.

Какво трябва да имат предвид родителите

ВАЖНО!!! Новите текстове не означават, че във всеки случай съдът ще постанови съвместно упражняване на родителските права. Не е достатъчно само позоваване на законовата възможност. Необходимо е да се установи, че подобен режим е реално приложим и че ще служи на интереса на детето, а не ще задълбочи конфликта между родителите.

Когато родителите могат да комуникират разумно и да вземат решения в интерес на детето, споразумението обикновено е най-добрият и най-стабилният вариант. Когато такова съгласие липсва, съдът вече разполага с по-широка възможност да прецени дали съвместното упражняване на родителските права е възможно и подходящо и без постигнато споразумение.

Нашият екип  може да Ви помогне да постигнете споразумение по спорните въпроси във връзка с развода. Ако се нуждаете от консултация или съдействие във връзка с дела за развод, родителски права и издръжка или изготване на споразумение, свържете се с нас на телефон 0887550706 или на e-mail: office@fblaw.pro