Според разпоредбите на Наредба № 4, която определя документите, нужни за сключване на трудов договор, свидетелството за съдимост се изисква само в случаите, когато закон или друг нормативен акт предвижда задължение за удостоверяване на съдебното минало на кандидата за работа. Това изискване е специално посочено за заемане на определени длъжности или упражняване на специфични професии и дейности, за които законодателството счита за наложително удостоверяване на съдимост. Примери за такива разпоредби се съдържат в различни нормативни актове, като:

• Закона за частната охранителна дейност;
• Закона за автомобилните превози;
• Наредба № 34 за таксиметров превоз на пътници;
• Наредба № 33 за обществен превоз на пътници и товари в България и други нормативни документи, които въвеждат специфични правила за изискване на свидетелство за съдимост за определени позиции.

Предишна уредба за изискване на свидетелство за съдимост

Свидетелството за съдимост също се изискваше за определени длъжности преди отмяната на Указ № 1074 с Наредба № 63, който ограничаваше заемането на отчетнически, материалноотговорни и други длъжности от лица с предходни осъждания. Изискването за свидетелство за съдимост беше приложимо за кандидатите, които биха:

• Изпълнявали длъжности, свързани със събиране, съхранение или отчитане на парични и материални ценности;
• Упражнявали такива функции фактически, без да са назначени на конкретна позиция;
• Управлявали или се разпореждали с тези ценности;
• Извършвали финансов контрол върху средства и активи.

С отмяната на Указ № 1074 в бр. 18 от 28 февруари 2020 г., Наредба № 63 престана да бъде в сила, и това промени изискванията към свидетелствата за съдимост на кандидатите за гореспоменатите позиции.

Законова основа за обработка на лични данни от свидетелство за съдимост

Когато задължението за предоставяне на свидетелство за съдимост е изрично предвидено от закон, работодателят има право да обработва личните данни, съдържащи се в този документ, на основание „спазване на законово задължение“ съгласно чл. 6, пар. 1, буква „в“ от Общия регламент за защита на данните (ОРЗД).

Практика на работодателите и случаи на нарушаване на ОРЗД

На практика, често се среща работодатели да изискват свидетелство за съдимост и от кандидати за позиции, за които няма изрично нормативно основание за такова изискване. Целта на тези работодатели е да установят дали лицето е подходящо за заемане на длъжността, например при позиции като „шофьор“, където работодателят се интересува дали кандидатът е осъждан за транспортни или други престъпления. В допълнение, някои международни компании започват да изискват от българските си партньори да извършват проверки на надеждността на техните служители, които боравят с лични данни, включително и чрез проверка на съдебното минало. Това от своя страна е част от мерките, които чуждестранните компании прилагат в рамките на спазването на ОРЗД.

Легитимен интерес като основание и позицията на КЗЛД

В тези случаи, когато не съществува нормативен акт, изискващ представяне на свидетелство за съдимост, някои работодатели посочват като основание за обработката на тези лични данни „легитимен интерес“ съгласно чл. 6, пар. 1, буква „е“ от ОРЗД. Това обаче беше обявено от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) за противоречащо на регламента.

В свое становище с рег. № ПНМД–10-5/16.01.2020 г., КЗЛД постанови, че за целите на сключване на трудов договор работодателят може да обработва лични данни от свидетелството за съдимост само когато се прилага основанието „спазване на законово задължение“ според чл. 6, пар. 1, буква „в“ от ОРЗД. Това означава, че изискването следва да произтича от нормативен акт, като Наредба № 4 за документите, нужни за трудов договор (чл. 1, ал. 1, т. 5). В противен случай обработката на лични данни от свидетелство за съдимост на кандидата за работа е незаконосъобразна.

В случай, че се нуждаете от съдействие за изготвяне на документи или от консултация в областта на защита на личните данни, свържете се с нас на тел.: 0887550706 или по e-mail: philipiliev@mail.bg