Законодателна рамка и основни механизми Законовата защита на търговската тайна в България се гарантира от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) и Закона за защита на търговската тайна (ЗЗТТ). Съгласно тях притежателят на търговска тайна има право на защита при неправомерно узнаване, използване или разкриване на конфиденциална информация от всеки нарушител. Комисията за защита на конкуренцията установява нарушението и може да наложи административни санкции, но само съдът може да присъди обезщетение на ощетената страна.

Какво представлява търговската тайна? Търговската тайна обхваща всяка търговска информация, ноу-хау или технологична информация, която е:

• Необщоизвестна – не е публично достъпна в точната си конфигурация или съвкупност.
• Със стойност – има търговска стойност поради секретния си характер.
• Защитена с мерки за конфиденциалност – контролира се чрез мерки за запазване на нейната тайна.

Примери за търговска тайна включват ценови стратегии, условия за преференции и отстъпки, информация за договори и сделки, бази данни с клиенти, планове за развитие и продуктови концепции.

Защита на търговската тайна чрез мерки за конфиденциалност

Наличието на конфиденциални споразумения или клаузи за поверителност в договори само по себе си не гарантира защитата на търговската тайна. Необходимо е да бъдат въведени конкретни мерки, като:

• Ограничаване на достъпа до информацията чрез контролирани потребителски права.
• Списък на лицата, които имат достъп до конфиденциалната информация, независимо дали тя се съхранява на хартиен или електронен носител.

Притежател на търговската тайна е всяко физическо или юридическо лице, което правомерно контролира тази информация.

Форми на нарушение на търговската тайна

Неправомерно придобиване: Получаване на търговска тайна без съгласието на нейния притежател, чрез нерегламентиран достъп или присвояване на документи и материали с търговска информация.

Неправомерно използване или разкриване: Използване или разкриване на търговска тайна от лице, което я е придобило неправомерно или е нарушило споразумение за конфиденциалност.

Неправомерно действие: Придобиване, използване или разкриване на търговска тайна в нарушение на добросъвестната търговска практика, включително пряко или косвено получаване от друго лице.

Съдебна защита на търговската тайна

Притежателят на търговската тайна може да подаде иск пред съда за:

• Установяване на нарушението – доказване на неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговската тайна.
• Присъждане на обезщетение за нанесените вреди и пропуснатите ползи.
• Забрана на производството или разпространението на стоки или услуги, повлияни от неправомерното разкриване на търговска тайна.
• Изземване или унищожаване на документи и материали, съдържащи търговската тайна.

Срокът за предявяване на искове е пет години от датата на нарушението. Притежателят на търговската тайна може да поиска налагането на обезпечителни мерки, като забрана на производството или разпространението на продуктите, предмет на нарушението.

Обезщетение за вреди и отговорност на служителите

Нарушителят е длъжен да компенсира притежателя на търговската тайна за вредите и пропуснатите ползи, когато е знаел или е следвало да знае за неправомерното използване на търговска тайна. В случай че нарушението е извършено от служител, размерът на обезщетението е ограничен до трикратния размер на уговореното трудово възнаграждение, освен ако не се докаже умишлено действие. Опитът и знанията, придобити добросъвестно, не се считат за търговска тайна и служителите не са ограничени да ги използват след напускане.

В случай, че се нуждаете от консултация за защита на Вашата търговска тайна или съдействие за изготвяне на споразумения или клаузи за конфиденциалност, свържете се с нас на тел.: 0887550706 или на e-mail: philipiliev@mail.bg