При ситуация на обявена несъстоятелност на работодател, работниците и служителите, които са били в трудово правоотношение с него, имат право на гарантирани вземания, свързани с техните трудови правоотношения.

Тези гарантирани вземания включват начислени, но неизплатени суми като:

• брутни трудови възнаграждения, обхващащи основната заплата и допълнителните възнаграждения, които са предвидени в индивидуални или колективни трудови договори;
• парични обезщетения, предвидени в нормативни актове, като например обезщетения по Кодекса на труда или по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване.

Средствата, предоставяни периодично или еднократно за работно облекло, социални разходи или други подобни, не попадат в рамките на гарантираните вземания.

Кои служители имат право на гарантирани вземания?

Право на гарантирани вземания имат всички работници и служители, които са били или са в трудово правоотношение с работодателя, независимо от срока и отработените часове. Това право се отнася и за работници, които са назначени по трудов договор в предприятие – български работодател, действащ на територията на България, ако същото предприятие представлява обособена част от друга компания, развиваща дейност в страна от ЕС или Европейското икономическо пространство и обявена в несъстоятелност.

Необходимо е също така работодателят да е осъществявал дейност в продължение на поне 12 месеца преди датата на настъпване на неплатежоспособността или свръхзадължеността, както е посочено в съдебното решение.

Невнасянето на дължимите вноски във фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ от страна на работодателя не лишава служителите от правото им на гарантирани вземания.

Момент на възникване на правото на гарантирани вземания

Правото на гарантирани вземания се счита за възникнало от датата на вписване в Търговския регистър на съдебното решение за:

• започване на производство по несъстоятелност;
• едновременно откриване на производство по несъстоятелност и обявяване на работодателя в несъстоятелност;
• откриване на производство по несъстоятелност, съпроводено с прекратяване дейността на предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на производството поради липса на имущество за покриване на разходите.

Уведомяване на служителите

След вписването на съдебното решение в Търговския регистър, работодателят е задължен в срок от 14 дни да информира своите служители за датата на вписване и за начина, по който могат да получат своите гарантирани вземания.

Служителите, които все още са наети, се уведомяват с обява на подходящо място в предприятието и с писмено известие до техните представители. За онези, чиито трудови договори са прекратени, работодателят изпраща известие с обратна разписка.

За всеки работник и служител, който има право на гарантирани вземания, работодателят изготвя справка, в която се посочва размерът на неплатените брутни заплати и обезщетения, както и наличните запори върху тях, ако има такива. В срок от един месец работниците и служителите могат да подадат възражения срещу данните, посочени в справката.

Размер на гарантираните вземания

Служителите имат право на гарантирани вземания за последните шест начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и обезщетения, натрупани през последните 36 календарни месеца преди вписването на съдебното решение за обявяване на работодателя в несъстоятелност.

Максималният месечен размер на тези гарантирани вземания се определя ежегодно в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. За 2020 г. този максимален размер е 1 525 лева на месец, независимо че действителната сума, която служителят има право да получи, може да бъде по-голяма.

Ако става въпрос само за неизплатени парични обезщетения, които са дължими поради нормативен акт или колективен трудов договор, размерът на гарантираното вземане не може да надвишава четирикратния размер на минималната работна заплата към момента на прекратяване на трудовото правоотношение.

Процедура за изплащане на гарантираните вземания

За да получи полагащите му се средства, служителят трябва да подаде заявление-декларация по образец в териториалното поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) по местоположение на работодателя.

Заявлението-декларация се подава в рамките на три месеца от датата на вписване на съдебното решение в Търговския регистър или от датата на уведомяване на работниците и служителите за започване на производство по несъстоятелност в друга държава. Заявлението трябва да включва справката, изготвена от работодателя, и евентуално възражение срещу данните в нея.

Документът може да бъде подаден лично, чрез упълномощено лице или с лицензиран пощенски оператор с обратна разписка.

Директорът на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ издава разпореждане за изплащане, което се изпраща в 3-дневен срок до териториалното поделение на НОИ и до правоимащото лице.

Изплащането на гарантираните суми се осъществява в рамките на седем дни от получаването на разпореждането и се извършва по лична банкова сметка на служителя.

На тези суми се начислява данък върху доходите, който се удържа от НОИ преди изплащането на средствата.

Наследствени права върху неполучени гарантирани вземания

В случай на смърт на работника или служителя, неговите наследници имат право да получат дължимите суми. За тази цел те трябва да подадат заявление, придружено от удостоверение за наследници. Сумите се изплащат на един наследник, упълномощен от всички останали, или се разпределят според реда, предвиден в Закона за наследството.

При отказ на директора на фонда да одобри заявлението-декларация, отказът може да бъде обжалван в 14-дневен срок пред административния съд.

В случай, че се нуждаете от съдействие или от консултация във връзка с гарантираните вземания на работници и служители при несъстоятелност на работодателя, свържете се с нас на тел.: 0887550706 или по e-mail: philipiliev@mail.bg