Заверката с апостил (Apostille) служи за удостоверяване на автентичността на подписа, длъжността на подписалото се лице и оригиналността на печата върху документа. С апостила обаче НЕ се удостоверява съдържанието на документа.

Апостилът представлява форма на легализация, извършвана от държавата, където документът е издаден. Когато документът има апостил, той не се нуждае от допълнителна легализация в държавите, подписали Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове (Хагска конвенция).

Ако документът е издаден в държава, която не е страна по Хагската конвенция, е необходимо да премине през по-дълга и скъпа процедура на легализация. Тази процедура включва заверка от Министерството на външните работи на издаващата държава, след което българското дипломатическо представителство в тази държава трябва да извърши легализацията.

Някои двустранни договори за правна помощ, които Република България е подписала, предвиждат облекчени изисквания – в тези случаи не е нужен апостил или друга легализация. Единственото изискване е документът да има превод на съответния език и заверка на превода, за да бъде признат.

Съгласно Регламент 2016/1191 публични документи, издадени от страна членка на ЕС, се признават за автентични от властите в друга държава от ЕС без необходимост от апостил. Примери за такива документи са акт за раждане, свидетелство за съдимост, удостоверение за семейно положение и др. Гражданите на ЕС могат да поискат тези документи в многоезичен стандартен формуляр, който елиминира нуждата от превод. Всяка държава от ЕС признава заверен превод на публичен документ, независимо в коя държава е изготвен.

Гражданите на ЕС имат право да ползват и облекчен режим за признаване на европейско удостоверение за наследство, което позволява наследниците да доказват правата си в други държави членки. Удостоверението се издава в стандартен многоезичен формат и не се нуждае от превод в рамките на ЕС.

Автентичността на поставения апостил може да се провери в публичния Електронен регистър “Апостил” на адрес: https://www.apostille.bg/.

Поставяне на апостил на документи, издадени в България

Документите, издадени в България и предназначени за чужбина, трябва да бъдат заверени в зависимост от това дали чуждестранната държава е страна по Хагската конвенция или има договор за правна помощ с България. Някои държави не са страни по Конвенцията и нямат двустранни договори с България, което налага различна процедура.

Заверка с апостил от Министерството на правосъдието

Документи, издадени от съдилища и нотариуси, се заверяват с апостил от Министерството на правосъдието. Такива документи са, например, свидетелство за съдимост, съдебни решения и нотариални актове.

При нотариално заверени пълномощни за разпореждане с недвижими имоти се поставят два апостила, тъй като нотариусът заверява както съдържанието, така и подписа. Пълномощни, заверени от кметове, не подлежат на заверка с апостил.

Министерството на правосъдието също заверява с апостил нотариално заверени копия от документи, издадени от лечебни заведения.

Заверка с апостил от Министерството на образованието

Министерството на образованието поставя апостил върху документи, издадени от образователни институции, като училища и университети, както и от институции за професионално обучение и научни организации. Примери за такива документи са дипломи и техните приложения, свидетелства за професионална квалификация и удостоверения за правоспособност.

За образователните документи може да се постави и електронен апостил (e-Apostille), който има същата правна стойност като хартиения вариант. Електронният апостил се издава от Националния център за информация и документация.

Заверка с апостил от областните администрации

Документи, издадени от кметове и общински администрации, се заверяват с апостил от съответната областна администрация. Такива документи включват удостоверения за наследници, за семейно положение и за раждане.

Заверка с апостил от Министерството на външните работи

Останалите видове документи, които се нуждаят от апостил, се заверяват от отдел „Консулски“ на Министерството на външните работи. Заверка на документи, подписани от частни лица, е възможна само ако подписите им са нотариално заверени, а подписът на нотариуса – от Министерството на правосъдието.

Документи от лечебни заведения, като болнични епикризи и медицински удостоверения, също се заверяват с апостил от Министерството на външните работи.

Легализация на чуждестранни документи за използване в България

Документи, издадени в държави, които са страни по Хагската конвенция, се приемат в България само с апостил и не се нуждаят от допълнителни легализации.

Ако България има договор за правна помощ със съответната държава и този договор предвижда освобождаване от легализация и други удостоверявания, е достатъчно документите да се преведат на български език и подписът на преводача да бъде нотариално заверен. Такъв облекчен режим предвиждат договорите на България за правна помощ с държави като Австрия, Франция, Русия, Украйна, Сърбия, Румъния, Полша, Унгария, Чехия и други.

В случай, че се нуждаете от съдействие за снабдяване с документи, както и за превод и легализация на такива, свържете се с нас на телефон 0887550706 на e-mail: philipiliev@mail.bg