За защита на правата на кредиторите при евентуална недобросъвестност на наследника, законът предвижда възможности за оспорване на отказ от наследство. Тези възможности обаче са ограничени от преклузивни срокове. Отказът от наследство представлява едностранен акт, с който наследникът се отказва окончателно и изцяло от наследството на своя наследодател. Това означава, че наследникът няма да придобие никакви активи, но също така няма да носи отговорност за пасивите от наследствената маса.

Оспорване по съдебен ред от кредитори

Отказът от наследство може да бъде оспорен по съдебен ред както от кредитори на наследодателя, така и от кредитори на наследника. В случаите, когато кредиторите на наследодателя искат да оспорят отказа, те трябва да докажат, че той е недействителен. Ако наследникът е извършил действия по приемане на наследството преди да се откаже от него, кредиторите могат да настояват за обявяване на отказа за нищожен.

По-често срещан в практиката е случаят, при който наследникът, отказвайки се от наследството, засяга интересите на своите кредитори. Ако наследникът не разполага с достатъчно имущество, а наследството съдържа активи, отказът лишава кредиторите от възможността да удовлетворят своите претенции. В този случай кредиторите могат да поискат частично унищожаване на отказа от наследство в своя полза съгласно чл. 56 от Закона за наследството (ЗН).

Кой има право да оспори отказа?

Право да предявят иск по чл. 56 от ЗН имат само кредитори на наследника, които не могат да се удовлетворят от неговото имущество. Кредиторите на наследодателя нямат право да оспорват отказа по този ред, но могат да предявят установителен иск за нищожност на отказа.

Кредиторът, който подаде иска по чл. 56 от ЗН и спечели делото, ще унищожи отказа само в своя полза. За останалите кредитори отказът ще остане в сила, поради което те трябва да предявят отделни искове.

Доказателства за кредиторски права

Кредиторът трябва да докаже своето качество чрез изпълнителен лист срещу наследника. Не е необходимо да са предприети изпълнителни действия по този лист.

Условие за оспорване от кредитора

Законът предвижда, че искът ще бъде уважен само ако кредиторът не може да се удовлетвори от активите на наследника. Въпреки това, доказателството на този факт не е задължение на кредитора. Ако наследникът възрази, че притежава достатъчно имущество, доказателствената тежест е на негова страна.

Срокове за оспорване на отказа

Съществуват два срока за оспорване на отказа, всеки с различен начален момент. И двата са преклузивни и се следят служебно от съда:

1. Едногодишен срок – започва да тече от момента на узнаването за отказа.
2. Тригодишен срок – започва от датата на извършване на отказа и е краен срок.

Тригодишният срок е краен и след изтичането му искът става недопустим. Едногодишният срок е относителен и започва да тече едва след като кредиторите узнаят за отказа, при условие че това стане в рамките на тригодишния период.

Резултат от успешен иск

Ако съдът уважи иска, по отношение на кредитора, предявил иска, отказът ще се счита за неприложен и наследникът ще бъде приет за наследил наследството. Това дава възможност на кредитора да се удовлетвори от наследствените активи до размера на своите претенции.

В случай, че се нуждаете от консултация или съдействие за приемане или отказ от наследство, както и за тяхното оспорване, свържете се с нас на телефон 0887550706 или на e-mail: philipiliev@mail.bg