Лицензията за търговска марка позволява на притежателя на регистрирана търговска марка да предостави права за нейното използване на друго лице или компания, като това може да включва всички или само определени категории стоки и услуги, за които марката е защитена. Тези права могат да бъдат предоставени за цялата или само част от територията на България, като е възможно лицензията да включва и нерегистрирани търговски марки, подлежащи на регистрация.

Основни Характеристики на Лицензионния Договор

Договорът за лицензия на търговска марка е задължително в писмена форма и трябва да съдържа всички основни клаузи, които определят вида и условията на лицензията. Лицензодателят (притежателят на марката) или лицензополучателят (ползвателят на марката) могат да поискат вписване на лицензионния договор в Държавния регистър на марките, поддържан от Патентното ведомство. Това вписване е важно, защото лицензията придобива правно действие спрямо трети лица едва след официалното ѝ вписване.

Видове Лицензии: Изключителна и Неизключителна

Лицензионният договор може да предвижда два основни типа права:

1. Изключителна лицензия: В този случай притежателят на марката се задължава да не предоставя права за ползване на марката на други лица освен лицензополучателя. Също така, лицензодателят запазва право да използва марката само ако това е изрично упоменато в договора. Лицензополучателят с изключителни права може също така да преотстъпва права за ползване на марката чрез сублицензии, ако това е предвидено в лицензионния договор.
2. Неизключителна лицензия: Ако не е посочено, че лицензията е изключителна, тя се счита за неизключителна. Това означава, че лицензодателят може да предоставя правото за ползване на марката и на други лица, освен лицензополучателя.

Възнаграждение по Лицензионния Договор

Лицензополучателят е задължен да заплаща на лицензодателя възнаграждение за правото да използва марката. Възнаграждението може да се формира по различни начини в зависимост от договореностите между страните. Основните форми на лицензионно възнаграждение включват:

• Еднократно плащане – еднократна сума, платима при сключване на договора;
• Годишни вноски с фиксиран размер – периодични плащания, например на годишна база;
• Процент от приходите – изчисляване на възнаграждението като процент от приходите, реализирани от продажбата на продукти или услуги с марката;
• Процент от печалбата – възнаграждението се изчислява на база реализираната печалба от продукти или услуги с марката.

Изборът на подходяща схема за възнаграждение зависи от естеството на бизнеса и стратегията на двете страни, като се преценяват предимствата и недостатъците на всяка опция.

Срок и Прекратяване на Лицензионния Договор

Договорът за лицензия може да бъде със срок или безсрочен:

• Срочен договор: Договорът е валиден за определен период и се прекратява автоматично с изтичането на този срок.
• Безсрочен договор: Този тип договор може да се прекрати по инициатива на всяка от страните с писмено предизвестие от шест месеца. Според закона, лицензодателят не може да прекрати безсрочен договор преди изтичането на първата година.

„Клаузи на приключване“ могат да се включат в договора, за да уредят правата на лицензополучателя относно нереализирана продукция с марката при прекратяване на договора. В случай че лицензополучателят продължи да използва марката след изтичане на срока на договора, без противопоставяне от лицензодателя, договорът се счита за мълчаливо продължен.

Ако се нуждаете от консултация и съдействие за изготвяне и вписване на договор за лицензия на търговска марка, свържете се с нас на тел.: 0887550706 или по e-mail: philipiliev@mail.bg