В извънреден брой № 11 на „Държавен вестник“ беше обнародван Законът за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. С този закон се транспонират изискванията на Директива 2019/1937 (Whistleblower Directive), макар и с повече от две години закъснение.

Законът влиза в сила на 4 май 2023 г., като разпоредбите на Глава втора, раздел I (чл. 12–18) ще се прилагат по отношение на работодателите в частния сектор, които имат между 50 и 249 работници или служители, от 17 декември 2023 г.

Цели на закона

Основната цел на закона е да осигури защита на лицата в публичния и частния сектор, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения. Законът е насочен към защита на лица, които са узнали за нарушения при или по повод изпълнението на своите трудови или служебни задължения или в друг работен контекст.

Тези правила целят да предотвратят евентуални репресивни действия и да гарантират, че лицата, подали сигнал, няма да бъдат поставени в неблагоприятно положение. Законът предвижда национален механизъм за защита на тези лица и за предприемане на действия по всеки подаден сигнал.

За подаването на сигнали и защитата на лицата, подали сигнали, е определен централен орган – Комисията за защита на личните данни.

Приложно поле

Законът обхваща информация за нарушения на българското законодателство или актове на Европейския съюз, посочени в приложението към закона. Нарушенията включват:

• Обществени поръчки.
• Финансови услуги, продукти и пазари, както и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма.
• Безопасност и съответствие на продуктите.
• Безопасност на транспорта.
• Опазване на околната среда.
• Радиационна защита и ядрената безопасност.
• Безопасност на храните и фуражите, здравето на животните и хуманното отношение към тях.
• Обществено здраве.
• Защита на потребителите.
• Защита на личните данни и сигурността на мрежите и информационните системи.

Освен това законът обхваща:

• Нарушения, които засягат финансовите интереси на Европейския съюз съгласно чл. 325 от Договора за функционирането на ЕС.
• Нарушения на правилата на вътрешния пазар, включително относно конкуренцията и държавните помощи.
• Трансгранични данъчни схеми с цел получаване на данъчно предимство, което противоречи на закона.
• Престъпления от общ характер, за които лицето е узнало във връзка с извършване на своята работа.

Законът се прилага и за нарушения на българското законодателство в областта на:

• Заплащане на дължими публични държавни и общински вземания.
• Трудовото законодателство.
• Законодателството, свързано с изпълнението на държавна служба.

Изключения от приложното поле

Изключения от закона се допускат за сигнали, свързани с:

• Нарушения в областта на отбраната и националната сигурност, попадащи в обхвата на чл. 346 от Договора за функционирането на ЕС.
• Защита на класифицирана информация по Закона за защита на класифицираната информация.
• Нарушения, станали известни на лица, упражняващи правна професия и подлежащи на професионална тайна.
• Поверителност на здравната информация по Закона за здравето.
• Тайна на съдебното съвещание и правилата на наказателното производство.

Условия за защита

Лице, подаващо сигнал за нарушение чрез вътрешен или външен канал, има право на защита при изпълнение на следните условия:

1. Обосновано убеждение за вярност на информацията:
   Лицето трябва да е имало основателна причина да счита, че подадената информация за нарушението е вярна към момента на подаването.

2. Спазване на реда за подаване на сигнала:
   Сигналът трябва да бъде подаден съгласно правилата и процедурите, установени в закона.

Специфични условия при публично оповестяване на информация

При публично оповестяване на информация за нарушение лицето също има право на защита, но при следните допълнителни условия:

• Липса на действия по сигнала:
  Лицето трябва да е подало сигнал чрез предвидените канали, но по него не са били предприети действия в установените срокове.

• Обосновани опасения за сериозни последици:
  Лицето трябва да има основателна причина да смята, че:

  • Нарушението може да представлява непосредствена или явна опасност за обществения интерес.
  • Има риск от щети, които не могат да бъдат предотвратени.

• Специфични рискове при подаване на сигнала:
  Лицето трябва да има основание да смята, че:

  • При подаване на сигнал чрез външен канал съществува опасност от ответни действия.
  • Има вероятност сигналът да не бъде разгледан ефективно поради риск от укриване на доказателства или съмнения за съучастие между органа и извършителя на нарушението.

Важно уточнение

Защитата по закона обхваща не само лицето, подало сигнала, но и други свързани лица, като:

• Лица, които са оказали помощ на сигнализиращото лице.
• Роднини, колеги или други лица, които могат да станат обект на ответни действия поради подадения сигнал.
• Юридически лица, с които сигнализиращото лице е свързано в работен контекст.

Мерки за защита

Лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, имат нужда от защита, особено когато са работници или служители, които често се намират в икономическа зависимост от своите работодатели. Законът предвижда конкретна защита, която се изразява в забрана за всякакви ответни действия, включително:

• Временно отстраняване, уволнение или прекратяване на правоотношението.
• Понижаване в длъжност или отказ за повишение.
• Изменение на мястото или характера на работата, намаляване на възнаграждението или продължителността на работното време.
• Отказ за осигуряване на обучение за поддържане и повишаване на професионалната квалификация.
• Отрицателна оценка на работата или неблагоприятни препоръки за бъдеща работа.
• Налагане на имуществена или дисциплинарна отговорност, включително дисциплинарни наказания.
• Принуда, заплахи или действия, накърняващи достойнството на лицето и създаващи враждебна работна среда.
• Дискриминация или неравностойно третиране.
• Отказ за сключване на договор за постоянна работа, ако лицето има право на такъв договор.
• Прекратяване на срочен трудов договор преди изтичането му или отказ за повторно сключване на договор.
• Нанесени вреди върху репутацията на лицето, включително чрез социалните мрежи.
• Включване в „черен списък“, който затруднява бъдеща работа или бизнес в определен сектор.
• Предсрочно прекратяване на договор за доставка на стоки или услуги.
• Прекратяване на лиценз или разрешение.
• Принудително насочване на лицето към медицински прегледи.

Компетентните органи са задължени да издават задължителни предписания за прекратяване на всякакви увреждащи действия, докато трае проверката.

Отговорности и санкции

В случай на нарушение на забраната за репресии, законът предвижда няколко форми на отговорност:

• Имуществена и неимуществена отговорност: Сигнализиращото лице има право на обезщетение за причинените вреди, като вредите се считат за умишлени, докато не се докаже обратното.

• Административна отговорност:

  • Лице, което предприема действия с цел репресия срещу сигнализиращото лице или свързани с него лица, се наказва с глоба от 2000 до 8000 лв.
  • Лице, подало умишлено невярна информация, се наказва с глоба от 3000 до 7000 лв.

Освен това засегнатото лице, което е жертва на злоупотреба с право, има право да претендира обезщетение за нанесените вреди по съдебен ред.

Ако се нуждаете от изготвяне на правила за вътрешно подаване на сигнали или други правни консултации и съдействие във връзка със задълженията по този закон, свържете се с нас на тел.: 0887550706 или по e-mail: philipiliev@mail.bg