С измененията в Търговския закон, обнародвани в Държавен вестник, бр. 66 от 01.08.2023 г., за първи път се въведе възможността за обявяване в несъстоятелност на физически лица, които имат качеството на „предприемачи“. Тази процедура не е еквивалентна на личния фалит на физически лица, а обхваща по-тясна категория субекти, които извършват определени икономически дейности.

Определение за „предприемач“

Под „предприемач“ се разбира всяко физическо лице, което упражнява стопанска дейност, занаят или свободна професия, при условие че неговото предприятие по предмет и обем не изисква водене на делата по търговски начин.

Към тази категория спадат всички самоосигуряващи се лица. Тъй като съществуват различни форми на икономическа дейност, дефиницията за „предприемач“ обхваща общите характеристики на дейността и посочва примерни примери. Основната разлика между „предприемач“ и търговец-физическо лице, съгласно Търговския закон, се състои в това дали обемът и предметът на предприятието налагат водене на делата по търговски начин.

Предприятие на предприемача

„Предприятие на предприемача“ обхваща съвкупността от права, задължения и фактически отношения, произтичащи от упражняваната от физическото лице стопанска дейност, занаят или свободна професия.

Условия за обявяване в несъстоятелност

За да бъде обявено в несъстоятелност, физическото лице-предприемач трябва да бъде в състояние на неплатежоспособност.

Неплатежоспособност възниква, когато лицето не може да изпълни някое от следните задължения:

• Парично задължение, произтичащо от или свързано с упражняваната стопанска дейност, занаят или свободна професия.
• Парично задължение, свързано с търговска сделка, включително по въпроси относно нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване или разваляне.
• Публичноправно задължение към държавата или общините, което е свързано с търговската дейност на лицето.
• Частно държавно вземане.
• Задължение за изплащане на трудови възнаграждения на поне една трета от работниците и служителите за период, по-дълъг от два месеца.

Предположение за свързаност на задълженията с икономическата дейност

Търговският закон въвежда презумпция, според която, ако личните задължения на предприемача не могат да бъдат разграничени, те се считат за свързани с упражняваната от него дейност. Това означава, че предприемачът трябва да докаже, че конкретна сделка или договор, по който не е извършено плащане, имат личен характер (например са свързани с лични нужди или тези на семейството му).

Процедура по откриване на производство по несъстоятелност

Молбата за откриване на производство по несъстоятелност на физическо лице-предприемач се подава в окръжния съд по мястото на регистрация на предприемача. Регистрацията трябва да е извършена поне шест месеца преди подаване на молбата. В случай че предприемачът няма място на регистрация, компетентният съд е този по неговия постоянен адрес.

Съдебните актове, свързани с производството по несъстоятелност на предприемача, се вписват в информационната система за производство по несъстоятелност на Министерството на правосъдието. Те не се публикуват в Търговския регистър или регистър БУЛСТАТ.

Условия за погасяване на задълженията

След откриване на производството по несъстоятелност, задълженията на предприемача се считат за погасени, ако са изпълнени следните условия:

• Предприемачът е прекратил упражняването на стопанската дейност, занаята или свободната професия, които са довели до задълженията.
• Всички разноски, свързани с производството по несъстоятелност, са погасени.
• Най-малко една трета от задълженията са изплатени, при условие че не надхвърлят несеквестируемия доход по чл. 446 от Гражданския процесуален кодекс за период от три години след откриване на производството.
• Не са извършени сделки или действия, които увреждат интересите на кредиторите от момента на откриване на производството по несъстоятелност.
• Изминал е тригодишен период от датата на:
  • Влизане в сила на съдебното решение за утвърждаване на оздравителен план и прекратяване на производството.
  • Влизане в сила на решението за обявяване на неплатежоспособност, когато съдът установи, че имуществото не покрива разноските, и прекрати производството.
  • Одобряване на план за осребряване на имуществото или, при липса на такъв, от датата на първия опис на масата на несъстоятелността.

За да настъпи погасяването на задълженията, всички тези условия трябва да са изпълнени едновременно.

Погасяването влиза в сила от деня на най-късно настъпилата предпоставка. От този момент се премахват наложените от закона ограничения върху упражняването на търговска, стопанска или занаятчийска дейност.

Изключения от погасяването на задълженията

Независимо от изпълнението на горепосочените условия, следните задължения не подлежат на погасяване:

• Вземания, обезпечени със залог, ипотека, запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози.
• Вземания, произтичащи от глоби или имуществени санкции.
• Вземания за причинени вреди (непозволено увреждане).
• Вземания за издръжка.
• Вземания, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност.
• Разноски, направени в хода на производството по несъстоятелност.

Тези задължения остават в сила дори след прекратяване на производството по несъстоятелност и подлежат на съответните давностни срокове.

Ако се нуждаете от правна консултация или съдействие, свържете се с нас на телефон: 0887550706 или по e-mail: philipiliev@mail.bg