Според Върховния касационен съд (ВКС), устното изразяване на волята на завещателя пред нотариуса не изисква дословно записване. Завещателят устно изразява своето желание пред нотариуса и двамата свидетели, като използва обикновени думи, за да обясни какво иска да завещае и на кого.

Нотариусът има правото да задава уточняващи въпроси, за да изясни волята на завещателя, а при писане на завещанието може да прави стилистични корекции или да заменя думи с по-литературни изрази. Важно е употребените термини да отразяват точно намеренията на завещателя, без да се променя смисълът на направените разпореждания.

Върховните съдии подчертават, че законът не налага нотариусът да записва завещанието под диктовка, тоест да записва точно думите на завещателя.