Юридическите лица, извършващи дейност в България, са обект на различни данъчни задължения, които включват корпоративен данък, данъци върху доходите на физическите лица, данък при източника и данък върху добавената стойност (ДДС).

Корпоративен данък (Данък върху печалбата)

Съгласно изискванията на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), всички юридически лица, които са местни и са учредени по законодателството на България, подлежат на облагане с корпоративен данък за реализираните печалби от дейност в страната.

Данъчният период за корпоративния данък е с продължителност от една календарна година. Ставката на този данък е 10%, като данъчната основа се формира от годишната печалба.

Юридическите лица подават годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността в Националната агенция за приходите до 31 март на годината, следваща отчетната. Изключение от това задължение правят лицата, които не са извършвали дейност през данъчния период.

Лица, подлежащи на облагане с корпоративен данък:

  • Местни юридически лица, включително търговски дружества;
  • Местни юридически лица, които не са търговци, но генерират печалба от сделки по чл. 1 от Търговския закон или от наем на движимо и недвижимо имущество;
  • Неперсонифицирани дружества и осигурителни каси, регистрирани съгласно чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване;
  • Чуждестранни юридически лица, които извършват дейност на територията на България чрез постоянен обект;
  • Чуждестранни неперсонифицирани дружества, които развиват стопанска дейност в страната чрез постоянен обект.

Задължените лица трябва да внесат корпоративния данък за отчетната година в срок до 31 март на следващата година.

Данък върху доходите на физическите лица

Доходите на местни и чуждестранни физически лица са обект на облагане по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Кои лица се считат за местни физически лица? Местно физическо лице е това, което отговаря на някое от следните условия:

  • Има постоянен адрес в България;
  • Пребивава в страната над 183 дни за всеки период от 12 месеца;
  • Жизнените му интереси се намират в България.

Местните физически лица са задължени да плащат данъци върху доходите си, независимо дали са придобити в България или в чужбина. Чуждестранните физически лица дължат данък само върху доходи от източници в България, като например доходи от трудови възнаграждения, наеми, дивиденти от участие в местни юридически лица и други.

Данъчен период и ставка: Данъчният период обхваща календарната година, а годишната ставка върху общия облагаем доход е 10%.

Местните физически лица трябва да подадат годишна данъчна декларация за получените доходи до 30 април на следващата година. При доходи от трудови правоотношения, работодателят удържа авансов данък от 10% върху месечната данъчна основа.

Определяне на месечната данъчна основа: Месечната данъчна основа се формира чрез намаляване на облагаемия доход с удържаните задължителни осигуровки, които са за сметка на служителя.

Авансовият данък, удържан от работодателя, се внася до 25-о число на месеца, следващ месеца на удържането или на частичните плащания.

Данъци, удържани при източника

В България юридическите лица, които изплащат доходи на чуждестранни физически и юридически лица, имат задължението да удържат данък при източника. Облагаемите доходи включват:

  • Дивиденти и ликвидационни дялове от участие в български фирми;
  • Доходи от финансови активи и сделки с тях;
  • Лихви, включително и лихви по финансов лизинг;
  • Наемни доходи от движимо имущество;
  • Авторски и лицензионни възнаграждения;
  • Възнаграждения за технически услуги, управление или контрол в местно юридическо лице;
  • Доходи от сделки с недвижимо имущество и земеделска дейност;
  • Неустойки и обезщетения.

Ставката за данъка върху дивиденти и ликвидационни дялове е 5%, а за останалите облагаеми доходи – 10%.

Юридическите лица внасят удържания данък при източника до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода. Декларацията се подава до същия срок. Ако данъкът не е внесен своевременно, задължението остава солидарно и за платеца на дохода.

Данък върху разходите

На облагане с данък върху разходите подлежат следните документално обосновани разходи:

  • Представителни разходи, свързани с дейността (настаняване, храна, напитки, организиране на срещи и събития);
  • Разходи за експлоатация на превозни средства, използвани за управленски цели;
  • Социални разходи в натура, предоставени на наети лица, включително ваучери за храна и разходи за доброволно осигуряване.

Данъчната основа за този данък е общата сума на начислените представителни разходи за календарната година, а данъчната ставка е 10%.

Задължените лица декларират и внасят данъка върху разходите с годишната данъчна декларация до 31 март на следващата година.

Данък върху добавената стойност (ДДС)

ДДС се регулира от Закона за данък върху добавената стойност. Обект на облагане са всички доставки на стоки и услуги на територията на България, извършени от данъчно задължено лице.

Задължителна и доброволна регистрация по ДДС: Регистрацията по ДДС е задължителна за всяко лице с облагаем оборот от 100 000 лв. или повече за последните 12 месеца, а срокът за регистрация е 7 дни след приключване на периода, в който е достигнат този оборот. Лицата, които не отговарят на изискванията за задължителна регистрация, могат да изберат доброволна регистрация.

Ставки по ДДС: Общата ставка е 20%, като за настаняване в хотели и подобни заведения се прилага намалена ставка от 9%.

Отчетност и подаване на декларации: Данъчният период за отчитане на ДДС е един календарен месец. Регистрираните лица водят дневник за покупки и дневник за продажби. Декларациите и отчетите по ДДС се подават в Националната агенция за приходите до 14-о число на следващия месец. За вътрешнообщностни доставки и други специфични транзакции, лицата подават и VIES-декларация за международен обмен на данъчна информация.

Ако се нуждаете от допълнителна информация, свържете се с нас на тел.: 0887550706 или по e-mail: [email protected]