Наемодателите често се изправят пред трудности при опит за изгонване на наематели, които отказват да освободят имота след изтичане на договора или при предсрочното му прекратяване поради неплащане на наема или консумативите. Също така, случаите, в които бивш съпруг, който не е собственик на семейното жилище, не напуска имота след изтичане на срока за ползването му, зачестяват. Такива ситуации също попадат под наемни правоотношения, възникнали чрез съдебно решение, което определя правото на ползване на семейното жилище.

При прекратяване на наемния договор наемателят има задължението да върне имота на собственика. Това трябва да бъде направено, като имотът се предаде в състоянието, в което е бил приет, с нормално износване от употреба. Наемателят трябва да изнесе всички свои вещи от жилището и да предаде ключовете за достъп на наемодателя. Важно е да се подчертае, че връщането на имота не се състои само в изнасяне на вещите на наемателя – имотът трябва да бъде освободен напълно и предаден в същото състояние, в което е бил при отдаването му под наем, включително предаването на ключовете на собственика. Дори наемодателят да има други ключове, това не освобождава наемателя от задължението да върне всички ключове на имота.

В случай че наемателят не се съгласи доброволно да напусне имота, наемодателят има право да предприеме законови действия за изгонване само чрез съдебно производство. Това е единственият правно допустим метод, а опити за алтернативни действия, като смяна на ключовете, са силно непрепоръчителни, тъй като наемателят може да подаде сигнал за самоуправство съгласно Наказателния кодекс.

Наемодателят може да заведе дело за изгонване по чл. 310, ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), за да поиска освобождаване на имота от наемателя.

Процедура по Исковото Производство

Исковата молба се подава в районния съд, а делата за изгонване на некоректни наематели от наетите имоти се разглеждат по реда на т.нар. „бързо производство“, при което сроковете за съдебно разглеждане и решение са значително по-кратки.

След като съдът издаде решение за освобождаване на имота, наемодателят трябва да се обърне към частен съдебен изпълнител (ЧСИ), който ще извърши въвода във владение на имота и ще осигури освобождаването му от наемателя.

В рамките на тази ускорена процедура се разглежда единствено искът за освобождаване на наетото жилище. Ако наемодателят има претенции за неизплатени наеми или консумативи, препоръчително е да заведе отделен иск за тях. В противен случай, комбинирането на исковете за освобождаване с искове за неплатени суми ще подлежи на общия ред за разглеждане, което би забавило значително решението за освобождаване на имота.

Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК

За да потърси дължимите наеми и консумативи, наемодателят може да подаде заявление за издаване на Заповед за изпълнение съгласно чл. 410 от ГПК. Заявлението се подава в районния съд и подлежи на разглеждане по „заповедно производство“, което също представлява ускорена съдебна процедура, насочена към по-бързо и улеснено съдебно изпълнение.

Обезщетение при отказ за освобождаване на имота

Ако след прекратяване на наемния договор наемателят откаже доброволно да предаде имота, той носи отговорност за обезщетение към наемодателя. Размерът на обезщетението съответства на пазарната стойност на месечния наем за имота и обхваща периода от прекратяване на договора до фактическото предаване на жилището на наемодателя. Независимо дали имотът се предава доброволно или по принудителен ред, наемателят дължи обезщетение, докато не напусне имота. Това е валидно дори в случай, че наемателят не ползва активно имота, но отказва да го освободи.

В случай, че се нуждаете от правна консултация или съдействие във връзка със сключване и прекратяване на договор за наем или за уреждане на отношенията с некоректни наематели, свържете се с нас на тел.: 0887550706 или на e-mail: [email protected]